... ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ един крал и една кралица, те много се обичали ...

Смъртта и момичето e музикално визуална съвременна приказка за кралица, крал, принцеса и един "принц". 
Една история изпълнена със съперничество, завист, страст, предателство, копнеж и насилие.
В нея различните приказни персонажи са вкарани в сериозни социални фокуси – феминизма, отчуждението, насилието, свръхупотребата на женската сексуалност. 
В привидно абсурдисткия диалог героите разсъждават за непълноценния свят и своята объркана идентичност в него. 
Отношенията между персонажите и крайностите, до които те достигат, са допълнени от няколко брутални сценични решения – напълно съответстващи на абсурда на съвременността и нещата, които тя причинява на хората. 
Всичко това се развива върху Шубертовата Смъртта и момичето и няколко зловещи композиции на американския авангардист Джон Кейч.
Никога преди не сме имали толкова много публичнен отзвук и дебати по темите: феминизъм, алиенациа, насилие и злоупотреба с женската сексуалност както сега.


Една друга писателка казва за авторката на Пианистката (може би си гледал едноименния филм на режисьора Михаел Ханеке): 
... който се ужасява от текстовете на Йелинек, се ужасява от самия себе си: от собствените си отмъстителни фантазии, от собствената си ярост...от границата, наложена от собствената ти майка. 


Може би е добре да провериш - дали ще бъдеш ужасен?



    
  ... господине, къде ме водите? Тук е толкова тъмно, студено и страшно! 
... А мен питате ли ме, госпожице, като трябва да се връщам сам! ...
... вече цяла вечност вървя през просеките и завоите на гората и какво не намирам? Джуджета! Казват, че приличали на нас по спокойствието, но не и по фигурата. Вие, господине, обратно, изглеждате подобен на мен по фигурата, но сте по-неспокоен. Може би поради отговорността, която носите. Сигурно е много трудно да осветиш съществуващото и да извършиш правилното. Аз отговарям повече за леките неща. Дълго време имах успех с външния си вид, след това, от амбицията повече да се харесвам, изпаднах в капана на мащехата си. Тя беше изкопала гроб за друга, но не беше паднала сама в него. Оттогава аз търся истината дори и по езикови въпроси ...

   

... истината е закачалка, накичена с шапки. А красотата, която не иска да си сложи нито една от тях, за да не стане смешна, по този начин става враг на самата себе си. Вие, госпожице, грешите, ако си мислите, че ме виждате. Аз съм невидим. Аз съм смъртта и това е всичко ...


  ... смъртта е голотата на сляпото животно, от която човек бива привлечен, за да не знае накрая нищо повече за себе си 
... и вие ли бяхте от тези жени, които представят на света образи от киното, защото искат да изглеждат като някой от тях? ... вие бяхте само едно момиче, показващо босия си крак в тревата, която отгоре на всичко беше твърде студена. Човек не трябва да се разхожда из гората в дрехи като за ковчег. Във вашия случай обаче беше практично, така ще можете да си останете със същите дрехи ... сега, разбира се, е безпомощна, защото красотата не се плаши от нищо повече, отколкото от времето 
... няма да хвърля пръст отгоре ... тя ще бъде твърде лека за нея ...

              

... моето нормално съществуване е сънят, заради това животът е за мене логичната граница. Може би обаче моето съществуване се свежда само до очакването да бъда целуната. Очакването да приключи различното ми съществуване? Не, по-добре да започне неговото продължение! ...
... като какъв се събужда човек? Вие кого ще целунете? Аз вас преди това никога не съм ви виждала ...


  

... рози. Това може да направи човека несигурен. Какво пише тук? Една жена казва, че това било форма на безумие. Казва: Чрез него аз се надявах най-накрая да мога да живея ... казва: исках да живея само за него и беше така, сякаш чрез него съм открила душата си, сякаш без него съм била само празен съд и едва той ме изпълни цяла. И то с любов ... ти същият човек ли си, който беше вчера? И ще бъдеш ли и утре пак същият? А вдругиден? След като той вече е цялата й душа, тя иска да знае още от него кой е бил той. Невероятно. А ако той каже "не", всичко в нея ще рухне ...




... събудих една умряла. С целувка. ... мило маце принцесо, сигурен съм, че до преди малко, докато още спяхте и никой не ви лакираше дори ноктите, не сте направили и най-лек знак на съществуването, че това сте вие. Вие и не можехте да ми изпратите нито пощенска картичка, нито sms или да ми звъннете по телефона къде бих могъл да ви намеря, въпреки че мобилният ми телефон беше постоянно включен ...
... така. А сега изключих и времето, защото докато вие спяхте, вас ви нямаше, в продължение на сто години ... мога да дам знак на съществуването, да навие сега часовника, след като ви целунах, и да го пусне като насъскано куче върху вас, а с това стареенето започва! ... след сто години вече няма да има целувки, ще има само много лифтинг! ...


           

  ... облякли сте си костюм. Аз внимателно ви наблюдавах. Това специално ли сте го направили, за да станете друг? Или да бъдете още повече онзи, който сте, тоест да подчертаете своята индивидуалност? Само си мисля така. Защото сега вие ми показвате и душата си, която очевидно е скрита във вас както какавидата в пеперудата, тоест обратно. Това обаче съвсем не е било необходимо. Нали вие сте животно, господин Принце! А аз пък смятам, че съм събитие, защото се случвам, а не защото съм си облякла нещо ...

 

... но вие можете тук да се осъществите, само защото сте моя собственост благодарение на целувката ... този, който съм сега, само трябва да ви докаже, че аз, който съм бог, имам избора да бъда който си искам. Когато дойдох при вас, това още не ми беше необходимо. Можех да бъда този, който съм. Просто естествен. Можех да дойда такъв, какъвто бях, принц. Аз ви събудих със съживителната свежест на бонбоните Тик Так и дорисувах с устни си, така да се каже, проектът за вас, който ми беше предложен ...



... сега виждам, че ако не ви го обясня, вие никога няма да разберете своето съществуване, а кой би могъл да ви го обясни по-добре от мен! Нали в края на краищата вашето съществуване се дължи на мене! Значи аз, вашият създател, ви казвам: Вашето съществуване се осъществява сега, защото аз съм ви го дарил ... но ако искате да го притежавате като своя собственост, първо трябва да се случи още нещо, което аз веднага щи ви покажа...


             
  

... ние, с моето тяло сме свързани ...
... а сега изведнъж то иска да да излезе, иска да заживее свой живот, иска да се отдалечи от името си, да добие форма, иска да се дръпне от ароматите, които излъчва моята личност ...

... тялото ми не е затова, за да може всеки спокойно да си влиза в него ... 

... нали аз съм вътре ... 

... вие тук няма да влезете ... 

... сърцето е онова, което няма да допусне никого вътре ...

върви си
ах, върви си
ти страшен скелет си
аз млада съм
върви си
ти лъхаш студ и лед

подай ръка
защо се ти боиш
добра съм аз
и никого не мразя

о, не бой се
при мене ти ще спиш
и зная аз,
че твоя сън ще пазя